Започнахме да си измисляме нов български език (коментар на Митя ИВАНОВ, за „Темпо Нюз“)

Вместо книжовни, журналисти масово използват „хъшлашки“ форми в национални медии

Това, че нивото на българската журналистика е много ниско, за да не кажа срамно, не е нова, но пък е наистина болезнена тема. С нея няма да открием топлата вода.
А това, че сме на опашката по свобода на словото, както и по медийна грамотност, вече не учудва никого. Е, как да го учуди като напоследък т. нар. „пишещи и говорещи братя“ масово използат „хъшлашки“ език и то в национални медии.
Или казано по-простичко – издигат в норма езика на улицата, различни диалектни форми, а понякога и гаменския, хулиганския език. Факт!
И направо не ми го побира главата, защо на всичкото отгоре започнахме да си измисляме нов български език, а бягаме от неговата автентичност. От неграмотност ли, от простотия ли, от някаква оригиналност ли, не знам!
Не мога да го проумея.
Та толкова ли е трудно да кажеш или да напишеш „запаметя“, или „запомня“, ами масово ползваме думата „сейвна“. Особено, когато сме пред компютрите…
А какво трудно и сложно има в думата „публикувам“, която масово хората я заменят с „постна“ (от пост). Ами „копи“ и „пейст” станаха дори по-популярни вече от хубавите български думи копирам и поставям, когато хората ползват социалните мрежи.
Но въпросът е, че не само там, ами и в медиите се пише неадекватно, като например, че някой е „бустеризиран“ (в българския език няма такава дума!), след като си е сложили трета бустерна игла срещу вируса. Що за идиотия е това?
Да не говорим, че кмет, директор, община и оперативна програма масово се пишат, незнайно защо с главни букви, против всякаква логика.
От водещо национално онлайн издание, което издава и едноименен вестник, пък научаваме, че „Младеж е засечен да дрифтира на паркинг“ (много вероятно е авторът да е взаимствал този нов глагол в българския език от думата „дрифт“ – специфична техника на шофиране и вид майсторско състезание със спортни автомобили).
О, език мой – враг мой!
Според проучване 85% процента от журналистите пред камера или микрофон казват „на който“, „за който“, а не „на когото“ и „за когото“, когато е задължително. Та те са производната форма на който (дателен падеж, предложна форма). Явно за някои репортери в тези понятия няма разлика.
Както и няма разлика в наименованието на улиците „Витоша“ и „Г. С. РаковскИ“, та ги наричат като наричателни „ВитошКа“ и „РаковскА“ (коя и е тази историческа личност Раковска, от къде е и за какво се е борила, не ми е ясно?).
А такива улици няма нито в София, нито където и да е било…

В същото време телевизионни водещи в национални телевизии не са си преговорили как е обръщението в 3 лице единствено число и като използват учтивата форма „Вие“, се излагат с въпроси като „Вие, били ли сте?“, та дори и „Вие, направил ли си?“
И още нещо – недопустимо е национални медии да подминават с лека ръка, когато техните репортери редуцират храбро и безотговорно гласни букви, употребяват ежедневно чуждици и не знаят какво е правоговор или правопис, ставайки за смях пред своите читатели, зрители или слушатели.
Може ли да се изказва в ефир „Лукумутив и „Бирое“ ни можахъ да съ пубидиът и зъвършихъ 1:1″!
Както и „Читрима от „Лески“ прупускът мачъ“!
Изумително нали? И дали Ви прави впечатление такъв изказ?
Освен яростната редукция и пропускане на букви в изказа, се натъкваме и на абсолютно безсмислие!
Е, как могат да се победят двата отбора едновременно, като победителят, братче, може да бъде само един, а мачът е завършил наравно?
От водещ телевизионен коментатор се информираме, че „кълбото влезна (няма такава дума влезна, както няма и излезна!) в единия ъгъл на вратаря, защото избрал другия“…
Пълно безсмилие, нали? Вероятно вратарят предварително си избира къде да се хвърли… Без да следи развитието на атаката и хода на топката, която пък на всичко отгоре не е ясно какво точно кълбо е – земно ли това кълбо, кълбо от прежда ли или пък някакъв обикновен глобус.
Волейболният тв коментатор пък ни убеждава, че 15-тата точка в мача била от „ас“, въпреки, че не била поета добре от посрещачката на единия отбор (тук явно журналистът не знае, че „ас“ е когато топката падне директно в полето).
Или пък, че центърката на отбора (а не центърът!) се справяла добре в центъра, а разпределителката знаела къде точно ще бъде блокадата (интересно сигурно са й казали състезателките от противниковия отбор точно преди да скочат на блок!) и затова тя вдигнала топката от другата страна.
В същото време от ефира на едно национално и много авторитетно радио текат новините и в тях бе изречена в ефир фразата: „Идна петъ ут фрънцузите били гутови зъ читвъртъ дозъ въксинъ, спурит идно суциулугичиску пруучвани. Спурит иксепрти пруцентну тува е…“
В спортните им новини след това пък се информираме, че „Чихкинята Дубовска пубидилъ в два геймъ (б.а. апропо – а не в два сета, както е правилно!)
После в спортното им предаване от коментатор на мач научаваме, че : „Съдиятъ Утсъди дуспъ за чАрвените, като преди тува бая хоръ се ръзминъхъ и никуй ни риъгиръ в зъщитътъ“.
Както и: „Иртатъ прудАлжавъ и сига Фнимание – думъкинити правиът цинтрирани наизус (липства буквата „т“!) от трийси метръ. Гълин Ивъноф е там в пиналтъ, таме и Тупузув.
И още: „Съдията дава саму идна дупълнитилна минутъ, явно го дустръша малку. Изобщу Стънислав Тодороф убърка няколко фала (вместо правилното е фаул!) и утнесе достъ критики.“
Не, не преувеличавам! Нарочно си ги записах тези крилати изрази още щом ги чух и умишлено няма посочвам кои са тези медиите, защото в някои от тях съм работил.
Слушах и направо не можех да повярвам на такава яростна редукция и чисто терминологични грешки и то в национален ефир!
Ако някой го каже на улицата на приятели, вкъщи или на стадиона – ок, но да го чуеш в в национален ефир, идва доста в повече!
Моля Ви, хора смилете се над българския език! Моля Ви! Той не заслужава такива простотии..
Да не говорим, че няма Цар Борис Три, а Цар Борис III (Трети)! Нито пък Княз Борис Едно, а Княз Борис I (Първи). Или Цар Иван Асен Две , тоест Цар Иван Асен II (Втори), както неотдавна отбеляза талантливата наша актриса Ралица Паскалева в един свой „пост“ в своя Фейсбук профил.
А спомняте ли си безумиците с изумителното изписване на великия българин Хан Омуртаг като Хан ОмОртаК (тук най-вероятно се прави аналогия с думата отрак – съдружник, съучастник, помагач)
Или пък Иван Старцимир (вместо Страцимир) – български цар, който нито е стар, нито е бил звезда (от star).
Дано онзи полцай написал във фиша за неправилно паркиране на улица „Ханко Брат“, чете тези редове.
Или пък т.нар. инфлуенсъри, изобрители не знайно защо новите неизвестни наименования на столичните улици „График Натиев“, „Рамбо Силек“ и „Дон Дуков“, също видят тази публикация. Явно неграмотността вече станала модерна.
А това е не само, откакто „секи сам си преценя“, както за щяло и за нещяло отбелязват в социалните мрежи.
Моля Ви, бе хора, спрете се!
Отворете си учебниците по правопис и правоговор от прогимназията. Защото граматиката е точно като математиката и там не можеш да си правиш свободни съчинения.
Пазете българския език!
Моля Ви!!!

You may also like...